Картел на пазара на горива няма и близките цени на няколко търговски вериги имат своето логично обяснение. Това заяви пред депутатите от временната комисия, която анализира пазара на горива у нас, председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Валентин Златев.
Той обясни, че цената на суровината навсякъде в Европа е почти една и съща с различия за дестинацията и транспортните разходи. Крайният продукт е един и същ - точно регламентиран по стандарт. Биокомпонентите, които по европейски изисквания се влагат в горивата, също имат една цена, инсталациите на рафинериите се произвеждат от ограничен кръг от фирми и цената им е подобна, а и данъците в общността са идентични.
"Откъде да дойде разликата в цената?", коментира Златев.
Няколко са факторите, които подсказват и че на пазара няма монопол и господстващо положение, твърдят от Асоциацията. На първо място беше посочено, че горивата на пазара са 60% от местен производител и 40% - от внос. Рафинериите в страната са четири - край Бургас, Русе, Раковски и Плевен. Единственият вносител на суров петрол у нас обаче е само рафинерията Лукойл Нефтохим Бургас.
"Това повдига въпроса какво преработват останалите рафинерии", каза Валентин Златев. За него има политически натиск върху Комисията за защита на конкуренцията, за да се произнесе, че има картел на пазара на горива.
Работещите акцизни складове в страната са общо 118, стана ясно още от данните на Асоциацията. Валентин Златев даде примери за нарушения, които Асоциацията е установила - манипулации на системата, паралелни доставки, фиктивни доставки и нерегламентирано производство на енергийни продукти.
По думите му на пазара на горива има и сив сектор, който успява да съществува благодарение на пропуски в контрола - чрез митнически и данъчни складове, в които няма измервателни уреди, каквото е изискването за акцизните складове.
Горивата от този сив сектор се реализират основно от фиктивни фирми, които не създават запаси и не плащат данъци, акцизи и такси, през 7-те хиляди ведомствени бензиностанции, където също няма никакъв контрол. Регистрираните в Националната агенция за приходите (НАП) са общо 2,5 хил.
По данни на БПГА през 2016 г. в страната са влезли 35 танкера с петрол на пристанището в Бургас и 19 танкера във Варна, като това количество е минало през митнически складове без контрол, според представителите на Асоциацията.
Организацията се позовава на данни на Министерството на финансите, които показват непрекъснат спад на приходите от акцизи в периода 2008 - 2014 г. През 2015 г. има подобрение и са събрани 2,1 млрд. лева приходи от акцизи на горива. Очакваните приходи на базата на големината на пазара обаче са 3,1 млрд. лева, което означава, че 1 млрд. лева не са събрани в хазната.
Валентин Златев коментира и "феномена Марешки". Според данните, които представи, 50% от цената на бензина и 52% на дизела са данъци, акцизи и други такси. 34% от цената на бензина са разходите за суров петрол и други разходи за производство, 8% са разходите за логистика, а 7% са оперативните разходи - маркетинг, заплати и т.н. Печалбата е само 1% от цената на бензина и по нито едно перо от тази структура не може да бъдат спестени 20 стотинки, категоричен е Златев.
За него по-ниските цени на бензиностанциите на Марешки са резултат от "тежък политически чадър". Обектите на бизнесмена не се проверяват коректно - досега няма нито една проверка на контролните органи, приключила със заключение, твърди Златев. "Има един-единствен въпрос, който трябва да бъде зададен - колко данъци от дейността е платил Марешки", каза пред журналисти след края на заседанието Валентин Златев.
Откакто е в България, Лукойл е внесла в хазната над 31 млрд. лева - за данъци, различни такси и акцизи. Златев, който е ръководител на компанията, посочи, че за периода 2000 - 2016 г. рафинерията е платила общо 156 млн. лева данък печалба. Компанията е инвестирала 2 млрд. лева в рафинерията, за да подобри ефективността на работата й. При покупката на съоръжението руската компания е започнала "от нулата", защото рафинерията не е покривала европейските стандарти за производство.
По време на дискусията Румен Гечев (БСП Лява България) изказа своите съмнения, че печалбата на производителите действително е 1% от цената на горивата. Той посочи, че печалбата на рафинерията на НИС в Сърбия за 2015 г. е 422 млн. евро, а данните, които той е получил от НАП, сочат, че целият сектор у нас е на загуба или "печалбата клони към нула" в последните 10 години.
Валентин Златев заяви, че сравнението със Сърбия не е уместно, защото страната е извън ЕС. Тенденцията в целия ЕС е за загуби заради високата цена на петрола, което е довело до фалит на 14 рафинерии в общността. Допреди няколко години цената на петрола е била толкова висока, че приходите от продажбата на произведените горива са били по-ниски.
Валентин Златев коментира още, че в БПГА имат опасения, че може да се извършват манипулации в системата на Агенция „Митници“ и доклад на Прокуратурата потвърждава тези съмнения. Той не даде повече подробности за документа, тъй като е секретен.
14:15 | 12.09.22 г.